Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!

Последни новини игри рисунки музика филми приказки моите прятели празници уроци impressum

Национализация за неолибералите е това, което е антибиотика за бактериите

Национализация

Национализация е актът на прехвърляне на частна собственост в държавна собственост или на прехвърляне на частни задължения на държавата.

Одържавяването се простира най-вече върху собствеността на предприемачи (средства за производство), но може да обхване и други форми на собственост, като недвижмо имущество или авторски права.

Противоположно действие на национализиране е приватизиране, при което национални блага преминават в собственост на отделни хора, които може въобще да не принадлежат към съответната нация.

Социализиране на определени отрасли в икономиката, съществува и при държави с пазарна икономика, масова национализация на благата в обществото е характерна за социалистическите държави, основани на повече или по-малко марксистки идеи.


Мотивация за национализация

Национализация (одържавяване) или частична национализация, се провежда по различни причини:

Национализация на основание суверенни права
В историята има различни случаи на прехвърляне на правата на държавата, върху частни лица. Например събиране на данъци, печатане на пари и организиране на затвори в САЩ.

Още в древен Рим при управлението на Луций Корнелий Сула (82 пр.н.е.), се е практикувало политически врагове да бъдат лишавани от собственост - проскрипция (лат. proscriptio).

Национализация на естествени монополи
Естествените мономоли могат да доведат до дисбаланс на пазара. За да противодействат на негативното влияние на монополите, в много държави по света се въвеждат концесии или контрол върху цените.

Характерни отрасли с естествен монопол са железопътния транспорт, водоснабдяване, електричество, снабдяване с газ.
loading...
Така например от 1879 год. до Първата Световна Война, в Германия се национализират железниците, които до 1920 година стават изцяло държавна собственост - Deutsche Reichsbahn.

От 1980 година на сам, инспириран от неолиберализма, започва обратен процес на приватизиране на животоподдържащи отрасли, с цел обогатяване на една тънка прослойка от обществото, за сметка на населението.

Национализация при икономически кризи
Национализация или частична национализация намира приложение във време на икономическа криза, като политически инструмент за стабилизиране на икономиката.

Национализация с цел обогатяване на привилегированите
През време на Финансовата Криза 2007, държавата покрива загубите на частни предприятия, със средства от данъкоплатците, под претекст, да не фалират и да спасят работни места - General Motors, American International Group в САЩ, Hypo Real Estate в Германия, Bankia - испанска банка през 2012 год.

На General Motors (САЩ), държавата се намесва, като покрива загубите със средства от данъкоплатците - Bail-out, естествено не от грижа за работниците, а от страх модерни технологии да не попаднат в ръцете на политическите конкуренти - Русия и Китай.

Национализация при екологична катастрофа
Във връзка с аварията на АЕЦ Фукушима I, Япония национализира The Tokyo Electric Power Company.

Стратегически отрасли
Определени важни за оцеляването на нацията отрасли, биват национализирани, с цел да не попаднат под влияние на чужденци. В развиващите се страни (Trikont-държави), правителствата се позовават на опасността от зависимост от транснационални корпорации, при което стратегически важни източници на полезни изкопаеми или ключови индустрии в една държава, се национализират.

Copyright:www.aliceswonderland.eu


Законова основа за национализация
Пропагандата на неолибералите гласи, че национализация означава конфискация (експроприация) на законно придобитото чрез честен труд имущество на хората. В действителност демократичните държави като САЩ, Франция или Германия, предвиждат в своето законодателство национализация в интерес на обществото.

В Германия например национализацията се регламентира в Art 15:

Grund und Boden, Naturschätze und Produktionsmittel
können zum Zwecke der Vergesellschaftung durch ein
Gesetz, das Art und Ausmaß der Entschädigung
regelt, in Gemeineigentum oder in andere Formen der
Gemeinwirtschaft überführt werden. Für
die Entschädigung gilt Artikel 14 Abs. 3 Satz 3
und 4 entsprechend.


Както и в Art 14:

(1) Das Eigentum und das Erbrecht werden gewährleistet.
Inhalt und Schranken werden durch die Gesetze bestimmt.
(2) Eigentum verpflichtet. Sein Gebrauch soll zugleich dem
Wohle der Allgemeinheit dienen.
(3) Eine Enteignung ist nur zum Wohle der Allgemeinheit
zulässig. Sie darf nur durch Gesetz oder auf Grund eines
Gesetzes erfolgen, das Art und Ausmaß der Entschädigung
regelt. Die Entschädigung ist unter gerechter Abwägung
der Interessen der Allgemeinheit und der Beteiligten zu
bestimmen. Wegen der Höhe der Entschädigung steht
im Streitfalle der Rechtsweg vor den ordentlichen Gerichten
offen.



В конституцията на Германия пише:
"Земята и под земята, полезни изкопаеми и средства за
производство, могат да бъдат национализирани чрез закон,
който да регулира начина и мащаба на обезщетението, като
трансформира собствеността в обществена собственост или
някаква друга форма на обществено стопанисване..."
(3)Лишаване от собственост е разрешено само за доброто на
всички.


В германската конституция не се споменава каква обществена система трябва да има в Германия. Единствено се поставя като условие за легална национализация, оценка на частната и обществената собственост, както и адекватно обезщетение на лишените от имущество вследствие национализацията.

В конституцията на републиките Rheinland-Pfalz и Nordrhein-Westfalen се казва, че частни предприемачи, които имат статут на монопол, трябва да бъдат национализирани.

В конституцията на република Saarland, по закон нямат право ключови индустрии да са частни.

Същото е залегнало и в конституцията на Бавария: "wenn die Rücksicht auf die Gesamtheit es erfordert" - когато се вземе под внимание интереса на обществото.

Bremen е първата немска република, която през август 2013 год. въвежда в законодателството си ограничение за приватизация. Според него обществени предприятия (водоснабдяване, енергоснабдяване, обществен транспорт) в бъдеще могат да бъдат продадени само след решение от народа. Всички партии, с изключение на дясната CDU, са гласували за изменение на конституцията.

Национализация в демократични държави
На 16.01.1945 Франция национализира автомобилния завод Renault, без обезщетение, на основание колабориране с нацистите - 'pour collaboration avec l'ennemi'.

Във Франция при управлението на François Mitterrand между 1981 и 1995 год., се национализират най-големите концерни на Франция: Saint-Gobain, Rhône-Poulenc и 39 банки и финансови институции, стоманодобивната промишленост и оръжейните концерни Dassault и Matra. Обещетенията в размер на 39 милирада франка, държавата изплаща, като увеличава външния дълг.

През 1948 Великобритания национализира четирите железопътни предприятия в British Rail. Margaret Thatcher през управлението си между 1979 и 1990, приватизира масово предприятия: British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, Водоснабдяването и Електроснабдяването (ЕРП).

Маргарет Тачър цели да елиминира намесата на държавата и на синдикатите в икономиката.

В Южна Америка в последните години се забелязва тенденция на разкрепостяване от американските и западно-европейските концерни: През април 2012 година аржентинският сенат гласува за национализация на 51% от най-големия в Аржентина нефтен концерн YPF (дъщерна фирма на испанския Repsol-концерн). Аржентина има завиден прираст на икономиката си, за последните години.

През февруари 2013 Боливия национализира аерогарите си, по настоящем собственост на фирмата "Sabsa" под патронажа на испанската "Abertis Infraestructuras". Боливия започва обезпаразитяването, с национализация на испанските "инвестиции" в енергетиката - Iberdrola, още средата на 2012, на основание справедливи цени за електроенергия, по думите на президента Evo Morales. Освен това Ево Моралес национализира и телекомуникационните концерни и нефта.

Според Economic Commission for Latin America and the Caribbean (ECLAC) към ООН, след 2011 година Боливия излиза от положението на най-бедната латино-американска държава. След 2005 год. страната тръгва по пътя на социализъм и бедните, които са съставлявали 38,2%, през 2011 година са се стопили на 20,9%. Безработицата през 2005 год. е съставлявала 8,2%, през 2011 е вече 3,2%. Комисаря по правата на човека от ООН Dennis Racicot също поздравява новото правителство, с успеха в намаляването на бедността. През 2014 г. дори американските агенции за кредитни рейтинги оценяват Боливия високо.

Венецуела, която разполага с петата по големина нефтена индустрия в света, под управлението на Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните си залежи, при което интернационален, арбитражен съд, осъжда Венецуела да заплати на американския концерн Exxon Mobile, почти един милиард долара обезщетение.

Последствията от национализацията, са прираст на икономиката на Венецуела - най-големия за Латинска Америка. Цената на 1 литър бензин във Венецуела по настоящем е 0,05 US$. Hugo Chávez национализира и телекомуникациите и електричеството.

В началото на 1990-те (преди Chávez), енергетиката както и телекомуникациите биват приватизирани във Венецуела. Държавата се намесва, като изкупува 82,14% от акциите на американската корпорация AES Corporation, за 739 милиона US$. Същата AES Corporation, с която по думите на Румен Овчаров, е сключен един от най-тежките договори за България - продажбата на ТЕЦ-Марица Изток, с договориране за десетилетия българското население да изкупува от merican електроенергия на тройна цена.

Според законите във Венецуела всички енергийни концерни имат право да инвестират, при условие че държавата ще има превес на инвестиции във всяка сфера, а чуждестранните инвеститори играят "Juniorpartner".

Условия за национализация
Необходимо условие за национализация в една държава, е суверенния ѝ статус. Например в България по време на Османското Владичесто, не е било възможно да се извърши национализация.

Национализация - предимства и недостатъци
Едно от най-популярните клишета на собствениците на обществените блага - акционери, лихвари, банкери и тем подобни паразити, е да пледират за по-добро стопанисване на благата, когато са в техни ръце, а не собственост на държавата.

Недостатък на национализацията е, че частните собственици на благата се отбраняват, като саботират икономиката, което може да доведе до увеличаване на инфлацията и съответно да породи недоверие у населението.

Например прекратяване на концесията за "Софийска вода", отдадена на френската "Veolia Water" през 1999 год. при крайно неизгодни условия, на днешно време се оценява на един милиард, който френските монополисти ще поиска като неустойка. Освен това, според председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков:

"Искането за едностранно прекратяването е изгодно
за концесионера, защото той ще прибере огромна сума.
Нещо, което пропускат колегите, които предлагат
референдума, е че в Закона за водите изрично е казано,
че е абсолютно задължително при прекратяването на
концесията да се обяви нова процедура по концесия.

Невъзможно е общината да стане оператор на водния цикъл
в София, защото законът не го позволява
. Ако бъде
прекратена тази концесия, следва нова процедура и
никой не може да гарантира кой ще бъде следващият
концесионер, може да е същият."


Чуждестранните инвеститори са се погрижили законите в България да забраняват удържавяване.

Една национализация може да доведе до метеж и репресии срещу населението, както съвместната Операция Аякс (TPAJAX Project) на MI6 и ЦРУ през 1953 г. срещу Иран,
Operation PBSUCCESS организирана от ЦРУ в Гватемала през 1954 г.,
Operation Power Pack организирана от САЩ 1965-1966 г. в Доминиканската република,
неуспешен опит за метеж в Куба през 1961 г. с последвало ембарго от САЩ,
метеж в Индонезия през 1965 год.,
метеж и инсталиране на фашистко правителство в Чили през 1973 г.,
Operation Condor организирана през 1970-те и 1980-те от САЩ и тайните служби на Аржентина, Чили, Парагвай, Уругвай, Боливия, Бразилия, отчасти и на Перу, Еквадор и Венецуела с 50.000 - 60.000 жертви от репресиите,
неуспешен опит за метеж във Венецуела 2002 г.,
метеж в Либия 2011 г. (вж. "Империя на доброто", "Краят на бедността").


Oще по темата:

Национализация в Гърция

www.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu Spiderwww.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu
© 2006-2019 www.aliceswonderland.eu
All rights reserved


















eXTReMe Tracker