Последни новини игри рисунки музика филми приказки моите прятели празници уроци impressum
Алиса в Зазеркалье Алиса в Огледалния свят Alice hinter den Spiegeln Through the Looking-Glass A través del espejo y lo que Alicia encontró allí De l'autre côté du miroir мова беларусаў
Здравей, аз съм Алиса от Киев. Аз съм на шест годинки.

Здрасти!

"Що за дивотия?" – помисли си Алиса, като видя една голяма шахматна дъска, но нищо не каза, а веднага се завтече към Черната царица.

– Ти откъде идваш? – попита я Черната царица. – И накъде си тръгнала? Гледай ме право в очите! Отговаряй учтиво! И престани да си чупиш пръстите!

Алиса послушно изпълни нарежданията (тя и иначе си беше послушно дете) и обясни, доколкото можа, че се е загубила, ала смята да продължи пътя си.

– Не зная какво искаш да кажеш с това “пътя си” – тросна се Царицата. – Тук всички пътища са мои! Ама какво изобщо търсиш тук? – продължи тя с малко по-приветлив тон. – Ако не знаеш какво да кажеш, правѝ реверанси. Спестява време.

Алиса се позачуди малко на последните думи, само че Царицата ѝ внушаваше такова страхопочитание, че не посмя да не ѝ повярва.

Царицата погледна часовника си. – Време е вече да отговориш! Като говориш, си отваряй малко повече устата и не забравяй да добавяш “ваше величество”.

– Аз само исках да поразгледам Европейския съюз, ваше величество...

– Точно така! – потупа я Царицата по главата, от което на Алиса ни най-малко не ѝ стана приятно.

– Същинска шахматна дъска! – възкликна най-накрая Алиса. Значи тук в Евросъюза разиграват огромна шахматна партия! В целия този свят – ако това изобщо е свят, – така де... Ех, че хубаво! О, как искам и аз да мога да участвам! Ако ще, и пешка да съм, но да участвам! Макар че най би ми харесало да съм царица, естествено...

Щом каза това, тя погледна доста притеснено Царицата, но спътницата ѝ само се усмихна лукаво и рече:

– Това съвсем лесно ще го уредим. Ако искаш, можеш да станеш пешка на Евросъюза. Започваш от втори квадрат – същия, на който се намираш сега. Стигнеш ли до осми, ставаш царица! – и точно в този миг кой знае защо, двете хукнаха да бягат.

Copyright:www.aliceswonderland.eu


По-късно, докато си мислеше за всичко това, Алиса все не можеше да схване как така бе станало – спомняше си само, че търчаха ръка за ръка, а Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса едва успяваше да я настигне. И въпреки това Царицата не спираше да крещи:

“Давай по-бързо! Давай по-бързо!” Само че Алиса съвсем не можеше, ала не ѝ беше останал и дъх да го каже!

Най-странното в цялата тази работа обаче беше, че докато тичаха, нито дърветата, нито нещо друго около тях не се и помръдваше – колкото и бързо да търчаха Алиса и Царицата, не успяваха нищо да задминат.

“Дали пък всичко не търчи заедно с нас?” – зачуди се горката Алиса съвсем шашардисана. А Царицата сякаш ѝ четеше мислите, защото кресна:

– Давай по-бързо! И не приказвай!

Не че на Алиса изобщо ѝ бе хрумвало да приказва. Толкова се беше запъхтяла, че ѝ се струваше, че никога вече няма да може да приказва, а Царицата продължаваше да крещи “Давай по-бързо! И не приказвай!” и да я влачи подире си.

– Стигнахме ли вече горе-долу? – успя най-накрая да изпухти Алиса.

– Горе-долу! – тросна се Царицата. – Че ние го подминахме още преди десетина минути! Давай по-бързо!

И те продължиха да си търчат в мълчание. Само вятърът свистеше в ушите на Алиса. “Току-виж ми отвял косата” – помисли си тя.

– Давай! Давай! – кресна отново Царицата. – По-бързо! Още по-бързо!

И те се понесоха толкова бързо, че накрая сякаш се плъзгаха по въздуха почти без да докосват с крака земята, докато изведнъж – тъкмо когато Алиса вече съвсем капна от умора – спряха и тя се озова седнала на земята. Виеше ѝ се свят. Царицата ѝ помогна да се облегне на едно дърво и рече:

– А сега си почини мъничко.

Алиса се огледа и замалко да падне от изненада.

– И какво излиза?! През цялото време сме били под това дърво! Всичко наоколо си е същото!

– Ами че как – каза Царицата. – А ти какво искаш?

– Е, ами че там в Украйна, където аз живея – обясни Алиса, все още леко запъхтяна, – общо взето, като бягаш доста дълго време както ние сега, обикновено стигаш някъде другаде...

– Ама че на туткаво място живееш! – отвърна ѝ Царицата. – А пък тук в Евросъюза, нали разбираш, за да останеш на едно и също място, трябва да търчиш колкото ти краката държат. А ако искаш да стигнеш някъде другаде, то трябва да търчиш поне два пъти по-бързо.

– Ох, по-добре да не опитваме, моля ви се – рече Алиса. – Тук съм си много добре! Само дето е толкова ужасно горещо... и съм толкова ужасно жадна...

– Знам какво ти трябва – лицемерно рече Царицата и измъкна коричка сух хляб от джоба си.

– Едно европейско сухарче?

Алиса си помисли, че би било страшно невъзпитано да откаже, макар че последното нещо, което искаше, беше сухарче, та дори и европейско да е. И така тя взе коричката сух хляб и я загриза старателно, само че тя беше страшно суха – нищо не ѝ бе пресядало така, откакто се помнеше.



По мотиви на "Алиса в Огледалния свят или отвъд огледалото и
какво откри Алиса там" на Луис Карол

www.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu Spiderwww.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu
© 2006-2019 www.aliceswonderland.eu
All rights reserved


















eXTReMe Tracker