Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!

Последни новини игри рисунки музика филми приказки моите прятели празници уроци impressum
Атонална музика Атональность Atonale Musik Atonality Atonalidad Musique atonale Atonal musik Atonal musikk Atonal musik Atonaalisuus اللامقامية Atonalità הרמוניה אטונאלית Atonalita

Атонална музика

Атонална музика или атоналитет обозначава музика, която е основана на хроматичната тонова стълбица, чиято хармония и мелодия не се фиксира върху основен тон (доминанта) - в противоположност на минор/мажор тоналността.

Понятието атонална музика първоначално се използва в полемики около композиции на Нововиенската школа, от началото на 20-ти век - Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Антон Веберн и първоначално е било повече лозунг, от колкото музикален термин.

Както Arnold Schönberg, така и Alban Berg отричат понятието атонална музика, тъй като влагат в него "без тонове" вместо "без тоналност".

Въпреки, че в произведения още от 16-тото столетие, особено в италианския мадригал, се срещат ярки хроматични пасажи, които по-късно се разработват от късните романтици - Габриел Форе, Александър Скрябин и др., за атоналност започва да се говори чак в началото на 20-ти век.

Додекафония

До към 1925 год. става въпрос за свободен атоналитет, след това за 12-тонова техника, наричана още серийна техника - додекафония. Додекафонията е лад, който се състои от 12 равноправни степени - хроматичната гама, подредени хаотично, с условието да не се повтаря нито един тон, преди да се изредят всички останали, с цел да се избегне слухово възприятие на устойчиви степени - доминанти.

Додекафонията всъщност не е разкрепостяване от утвърдените правила на класическата хармония и мелодика. Напротив додекафонията е догма, която задължава да не се използва нито един тон отново, преди да са минали всички други.

Алеаторика

Докато додекафонията е силно ограничена от правила, алеаториката е течение в модернизма, при което някои елементи от композирането са предоставени на моментната преценка на изпълнителя, т.е. като цяло музиката е детерминистична, но в детайлите се подчинява на импровизация и случайност. Заражда се в края на 1950-те години.

Битоналност

Битоналност е музикален термин, който характеризира едновременното използване на две тоналности в едно музикално произведение. Един от най-известните примери за битоналност са фанфарите в началото на балета на Игор Стравински - "Петрушка". Двата кларинета свирят едновременно почти еднаква мелодия, но първият свири в C-Dur, а вторият във Fis-Dur.

Битоналност

Марин Големинов, според негови изказвания, използва във втората и третата си симфония и в Микроквартета, битоналност, сонорност, и алеаторика.

Политоналност

Политоналност е музикален термин, който характеризира наслагване на няколко (повече от две) тоналности в едно музикално произведение. В балета "Le Sacre du printemps"/"Весна священная", Игорь Стравинский използва акорди, съставени от Es-Dur и E-Dur. Според някои музикални теоретици става въпроса не за политоналност, а за полиакорд (Polychord).

По традиция политоналност се използва за достигане на комически ефект. Характерен пример за това е секстета за две цигулки, виола, контрабас и две валдхорни, на Волфганг Амадеус Моцарт "Ein musikalischer Spaß" KV522 от 1787 г.

политоналност

След смъртта на композитора, често секстета "Ein musikalischer Spaß" се е наричал "Dorfmusikantensextett" ("Селски секстет") и "Bauernsinfonie" ("Селска симфония"). Произведението на Mozart е гротеска на композитори-дилетанти, както и на музиканти-изпълнители дилетанти, от онова време.

Първата част (Allegro) е написана по подобие на сонатната форма, започва в F-dur, състои се от поредица от възходяща и низходяща гама, която неочаквано след три такта (вместо четири) свършва, без да е достигнала предвидената доминанта. След това се повтаря и пак не достига доминантата.

По-късно прозвучават четири такта само акомпанимент, преди да прозвучи "мелодия", която отново се състои от гамата.

Втората част е също бедна на тематичен материал, поради некадърност на "селския композитор", репризата и кодата са също неоригинални, въпреки това пак се повтаря.

Темпото на следващата част е "Maestoso", на мястото на "Menuetto", която част е твърде бавна, за да може да се танцува, но е оптимирана за нивото на "селските музиканти".

Copyright:www.aliceswonderland.eu


На едно място отбелязано с "dolce", двете валдхорни започват да "бъркат и свирят фалшиво", "транспонират грешно"; вместо предвидената "бръснарска терца", прозвучават остри дисонанси - секунди и тритонус.

В "Trio", основната тема е гамата на B-Dur в две октави.

В края на последната част - "Presto", музикантите са толкова разсеяни, че всеки изсвирва последните акорди в друга тоналност.

Финансиране на атоналната музика
loading...
Това, с което Моцарт се е подигравал, баш демократите с лицемерните усмивки на днешно време издигат в култ. Решаваща роля за етаблиране на атоналната музика и абстрактния експресионизъм в епохата на Студената война, играе ЦРУ с проекта "Congress for Cultural Freedom" (CCF) - организация със седалище в Париж от 1950 до 1969 г.

Наравно с деморализиране на обществото, чрез насаждане на култ към секса, хомосексуализма и предателството, атоналната музика и абстрактния експресионизъм способстват за естетическа деградация.


Още по темата:

Контрапункт

Ъндърграунд

Antonio Salieri

www.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu Spiderwww.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu
© 2006-2019 www.aliceswonderland.eu
All rights reserved


















eXTReMe Tracker