Please enable / Bitte aktiviere JavaScript!
Veuillez activer / Por favor activa el Javascript!
Георги Димитров
Последни новини игри рисунки музика филми приказки моите прятели празници уроци impressum

Георги Димитров
Георги Димитров с Люба Ивошевич
loading...
Георги Димитров с Люба Ивошевич


Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Комунистическия интернационал (Коминтерн) от 1935 г. до 1943 г. Георги Димитров е 32-рият министър-председател на България в 65-то и 66-то правителство (1946 – 1949).

Родителите на Г. Димитров са Димитър Тренчев от Мехомия и Парашкева Досева от село Баня, Разложко/Пиринска Македония. След Кресненско-Разложкото въстание семействата им се преселват в село Ковачевци / Пернишко, което е на територията на Княжество България. Там двамата сключват брак, от който се раждат 7 деца. Според соросоидните медии, семейството на Г. Димитров било протестантско.

Copyright:www.aliceswonderland.eu


Георги Димитров е роден на 30 юни (18 юни по стар стил) 1882 г. в село Ковачевци. Четири години по-късно семейството му се преселва в София. През 1894 г., още 12-годишен, поради липса на средства Георги Димитров прекъсва училище и започва работа като словослагател в печатницата на Никола Пиперов. Там се печата органът на Либералната партия на Васил Радославов - вестник „Народни права“.

През 1902 г. Георги Димитров става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903 г. Димитров се присъединява към тесните социалисти (комунисти) около Димитър Благоев. Той е и активист на Общия работнически синдикален съюз, в който членува от 1904 година, а от 1909 година е негов секретар. Димитров ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906 г. и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли е арестуван за първи път.

През 1906 г. Георги Димитров сключва брак със сръбската поетеса и синдикалистка Љубица Ивошевић. Люба Ивошевич е от 1909 до 1912 г. редактор на българското списание "Шивашки работник". От 1914 г. е член на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП. През 1920 г. Люба Ивошевич е делегат от БКП на конгреса на Югославската комунистическа партия. Твърдението, че Люба Ивошевич се е самоубила в Москва през 1933 г. се разпространява само от български соросоидни медии и в английския отдел на Уикипедия. Но нито руски, нито сръбски медии не потвърждават спекулациите относно смъртта ѝ.

Георги Димитров е избран през 1909 година за член на ЦК на БРСДП, на мястото на тежко заболелия Гаврил Генов. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война през 1913 г., но на изборите за 16 Обикновено Народно събрание (24 ноември 1913 г.) е избран за депутат и на 31 г. става най-младият народен представител в Царство България. През този период Г.Димитров се оформя като привърженик на идеята за Балканска федерация с Югославия. На XXII конгрес на БРСДП, който става и първи конгрес на БКП издига тезата за създаване на Балканска федеративна република (по пример на СССР), включваща в състава си и Сърбия и Македония.

Като депутат, Г. Димитров агитира войниците на Солунския фронт против войната, според постановките на БРСДП, за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г. През декември 1919 г. Димитров е сред организаторите на Транспортната стачка и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 – 3 януари 1920).

Георги Димитров заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското въстание през 1923 г. След разгрома на въстанието, заедно с други организатори успява да избяга в Югославия, а оттам - в Австрия. В България е осъден задочно на смърт през 1926 година. В Австрия Г. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна). Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна през периода 1929 – 1933 г.

В духа на Преход към демокрация, западната пропаганда (BBC) приписват на Георги Димитров да е бил таен агент на СССР, където бил живял периодично под различни псевдоними, защото официално няма документи, които да удостоверяват Г. Димитров да е живял в СССР. В този стил след 1990 г. соросоидите му измислят прякор - Гошо Тарабата (пиян на тараба).

Световна популярност Г. Димитров придобива по време на Лайпцигския процес през 1933 г., в следствие проведената операция под фалшив флаг - "Der Reichstagsbrand". След процеса Димитров се превръща в основна фигура на международното комунистическо движение и става депутат във Върховния съвет (парламента) на СССР (1937 – 1945).

През март 1949 година Георги Димитров заминава на лечение в санаториум край Москва. Той умира на 2 юли 1949 г. в санаториума. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Съществуват слухове, че Г.Димитров е станал жертва на политическо убийство, по указания на Йосиф Сталин, поради проекта за федерация с Югославия.

В чест на Георги Димитров са наречени 6 населени места: град Димитрово (дн. Перник) - до 1962 г.;
град Димитровград в България;
град Димитровград - Русия;
град Димитровград - Сърбия;
село Димитров - Армения;
град Димитров - Украйна, който на 21.03.2016 г. в рамките на Евромайдана и въведения в Украйна закон за декомунизация, град Димитров е преименован в Мирноград.

Освен това по време на комунизма, най-висшето отличие в НРБ за приноси в науката, изкуствата и културата е държавната Димитровска награда, заменена след 1990 г. с орден „Стара планина“, с който България награждава George Soros.

www.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu Spiderwww.aliceswonderland.eu www.aliceswonderland.euwww.aliceswonderland.eu
© 2006-2019 www.aliceswonderland.eu
All rights reserved


















eXTReMe Tracker